Неандерталците и билките

Познавали ли са неандерталците лечебните свойства на растенията?

Истинските европейци

Между 250 хил. и 30 хиляди години преди нашето време земите на част от Южна Eвропа и Азия били обитавани от интересни и доста противоречиви същества, наричани днес от науката неандерталци. Те вероятно са възникнали от друг изкопаем хоминид – Хайделбергския човек и много векове са били господари на големи площи от Стария свят – от Атлантика до Урал. От тяхното откриване през 1856 до днес те са предмет на постоянни дискусии. Все още се спори за точното им място в научната систематика – дали са разновидност на съвременния човек или са друг, отделен вид. Едно е ясно – те са се смесвали с нашите предци и от гените, които носим около 1-5% произхождат от тях.

неандерталец

Еволюция на неандерталците или еволюция на представата за тях

Дълго време неандерталците са смятани за примитивни полумаймуни. Уродливи, злобни и кръвожадни същества, които напускали пещерите си само за да убиват или се сражават. Почти всяка намерена следа от тях носи някакво ново, обикновено шокиращо за науката откритие. Или по-точно шокиращо за изградената вече от науката представа за тях. Те далеч не ще да са били чудовищата, които никой не е иска да срещне в гората. На неандерталците не са били чужди много от чертите на появилите се по някое време кроманьонци, преки предци на съвременните хора. Те са познавали огъня, имали са примитивна материална култура и вероятно са общували помежду си на свои език. Имали са своя представа за естетика и изкуство, по което съдим не само по запазените пещерни рисунки, но и по открития музикален инструмент от кост. Въпреки данните за канибализъм, те са имали по-сложни социални взаимоотношения. Грижили са се за болните, немощните и ранените, погребвали са мъртвите. Според някои учени дори са имали някаква форма на духовен живот. Не е изключено да са имали и някакви примитивни медицински познания, свързани с тяхното оцеляване.

Днес усилено търсим във Вселената братя по разум. Но вече веднъж в своята история сме ги срещали тук на Земята.

Трудният живот на неандерталците

Ако далечните ни общи предци живеели в Африка в сравнително топъл и постоянен климат, то точно заселването им в Европа в един доста по-суров и променлив климат довежда до появата и развитието на неандерталците като нов, особен вид човекоподобни. През стотиците хиляди години те били принудени да преживеят няколко големи промени на климата, а следователно и на ландшафта, растителността и животинския свят. Суровият климат е предопределил и техният физически облик – те са били с нисък ръст, но изключително силни и набити. Имали са по-големи енергийни нужди от съвременните хора, което ги е принуждавало да ловуват едър дивеч. По много от откритите останки от тела присъстват множество рани, подобни на тези на практикуващите родео или някакви екстремни спортове – счупени и често накриво зарастнали кости, следи от наранявания и стари травми. Дали причината е тежкия живот в суров климат, обитаване на влажни и студени пещери, местната диета или някакви функционални особености на неандерталския организъм, но те често са боледували от различни дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат. Въобще, животът им бил тежък, суров и кратък.

Изучаването на неандерталците не е самоцелно. Откритието, защо сме успели да изместим по-силните и по-добре приспособени наши родственици ще ни помогне да осъзнаем, кои сме всъщност ние, съвременните хора.

Зоофармакогнозия

Във всички култури присъстват легенди за познаването и употребата на лечебни растения от различни животински видове. От откриването на кафето с помощта на козите до консумацията на билки от ухапаните от отровни змии диви животни. Много учени са смятали това за форма на антропоморфизъм – тоест придаване на човешки черти на животните. Подробните наблюдения на биолозите откриват, че това далеч не е мит. Записани са десетки случаи на прием на различни натурални продукти от растителен или органичен произход, с цел излекуване на болестни състояния при животните. Голяма част от тях са наблюдавани при нашите най-близки роднини – маймуните. Някой видове поглъщат особени видове пръст при стомашни проблеми, други търсят помощта на различни растения при вътрешни и външни паразити, наранявания, за предизвикване на повръщане при консумация на отровни храни и др.

Находките от пещерата Шанидар

На територията на Иракски Кюрдистан през 50-те и 60-те год на 20 век е проучен културния пласт на пещерата Шанидар, където са открити погребенията на 10 неандерталци. При някои от тях са открити тежки наранявания, успешно приживени от потърпевшите, а при едно от тях има съмнение за ампутация на дясната ръка. Някои от бившите обитатели на пещерата са успели да доживеят до 40-50 години, една достопочтена възраст за неандерталците. Тежките травми говорят за това, че за тях са полагани доста грижи, включително и медицински. 
Най-голям интерес представлява погребението, известно като Шанидар IV и датирано отпреди близо 60 хил.години. При анализ на почвена проба от него е открита концентрация на полени на различни висши растения. Идентифицирани са следи от равнец (Achillea sp.), спореж (Senetio sp.), кукувиче грозде (Muscari sp.), ефедра (Ephedra altissima), бодлива метличина (Centaurea solstitialis) и ружа (Althea sp.).
За присъствието им съществуват различни обяснения:

  • букет от цветя в знак на последна почит към покойника
  • поради техните свойства като лечебни растения. Погребаният е бил инвалид от дълги години и е възможно да ги е употребявал приживе. Изказано е мнение, че е възможно да е изпълнявал функциите на шаман в общността и с това да е свързано и присъствието на билки.
  • случайно попаднали в резултат на диви животни, основно гризачи

Шанидар-възстановка

Изследванията на зъбен материал от Ел Сидрон

През 1994 при проучане на галерия в пещерата Сидрон в областта Астурия (Северна Испания) са открити останките на над 12 неандерталци на възраст около 43 хил.години. Те принадлежали на близки родственици, които били убити и послужили за храна на вероятно друга неандерталска общност. В извършения анализ на зъбен материал били открити следи от кумарини, азулени и др., които учените свързват с употребата на растенията лайка и равнец. Отново няма единно и категорично мнение, как са попаднали тези вещества по зъбите на неандерталците:

  • употребявани са като лечебни растения;
  • били са погълнати от убити тревопасни животни. Впрочем полусмляната храна в стомаха на ловната плячка е била любима храна и добър източник на витамини за много съвременни племена, населяващи най-северните части на Азия и Америка;
  • служили са като подправка или средство за запазване на месото. Известно е, че генът, който отговаря за горчивия вкус се е срещал и при неандерталците;
  • използвали са зъбите си като инструмент за изработка на нещо от тези растения

Поради отдалечеността във времето и липсата на достатъчно открити материали, днес науката не може да даде категорично становище, дали неандерталците са използвали медицинските качества на лечебните растения. Аз лично вярвам, че това се е случвало, предвид използването им от страна на животните, фактът,че неандерталците все пак са били разумни и са водили трудна битката за оцеляване в една сурова среда. Нещо повече. И при двете описани по-горе следи от употреба на растения в живота им се среща билката равнец /Achillea/. Известни и други изследвания на проби от пещери, обитавани през палеолита, където се срещат следи от нея. Например в това изследване на проби от пещери от Западна Грузия, свързани вече с живота на кроманьонците, белият равнец заема над 40% от някои резултати.

Споделете с приятели!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *