Жълт смил

Природен лек при болести на черния дроб и жлъчката

Родът Helichrysum се числи към сем.Сложноцветни и включва около 600 вида, разпространени по целия свят. Част от тях се отглеждат като декоративни градински растения или за създаване на сухи букети. От италианския хелихризум, наричан още градинско къри (Helichrysum italicum) се извлича етерично масло, употребявано в медицината и козметиката.

жълт смил

Името произхожда от гръцките думи “хелиос” – слънце (според други от “хелисо” въртене, обръщане)  и “хризос” злато и е свързано с красивия жълт цвят на растението.

Жълтият смил (Helichrysum arenarium) e най-разпространения вид от рода, който се среща естествено у нас. Представлява многогодишно тревисто растение с височина между 8 и 50 см, лопатовидни листа, обрасли със сиво-бели власинки и дребни златисти цветове, събрани в съцветия. Среща се по сухи и песъчливи места, основно в Източна България и поречието на р.Дунав.

Широкият географски ареал – от Атлантическото крайбрежие на Нидерландия до Западен Казахстан и разнообразните почвено-климатични условия, при който расте предполагат и различията в химичния състав на растението, според различни проведени научни изследвания. По-важни по отношението на употребата на жълтия смил като лекарствено растение имат съдържащите се в него  гликозиди и флавоноиди като изосалипурпозид, хелихризин А, хелихризин В (салипурпозид), апигенин, астрагалин и др. Срещат се още дъбилни вещества, смоли, кумарини, витамини, минерални вещества и др.

Жълтият смил, наричан още и безсмъртниче е популярен сред много народи като лечебно растение или за приготвяне на билкови чайове. Влиза във  фармакопеите на много държави, а в Русия се произвеждат лекарствата фламин за лечение на болести на жлъчката и аренарин при очни изгарания и раздразнения.

Растението притежава добре изразено жлъчегонно, хепатопротективно и спазмолитично действие. Увеличава количеството на отделения жлъчен сок и подпомага неговото оттичане, като отпуска мускулатурата за жлъчния мехур и проводящите пътища. Подобрява и неговия химичен състав, намалявайки концентрацията на жлъчни киселини и увеличавайки съдържанието на холестерин и билирубин. Намалява моторно-евакуаторната функция на червата, което спомага за по-доброто усвояване на храната, но при по-продължителна употреба може да причини застойни явления. Стимулира панкреаса и кръвообръщението на червата. Намалява нивото на холестерин в кръвта и действа антиоксидантно.

Билката жълт смил оказва благотворен ефект при лечение на хепатит, цироза, холецистит, жлъчна дискензия и др. Повишава апетита, премахва гаденето и тежестта под лъжичката, намалява увеличения черен дроб и възстановява нормалния цвят на кожата при жълтеница.

Жълтият смил се употребява и при болести на бъбреците и пикочния мехур. Повишава диурезата и действа противовъзпалително.

Действа кръвоспиращо, поради което в миналото се е използвало в народната медицина при различни гинекологични кръвотечения.

Веществата в растението имат антибактериално, противогъбично и регенериращо кожата действие.

Споделете с приятели!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *