Пресечка

Свещеният трън на бенедиктинските монаси

Снимка на билката пресечка

Един малък и невзрачен трън, често смятан днес за досаден плевел,  в миналото се е радвал на голяма почит като ефикасно лечебно растение. Билката бенедиктински трън  (Cnicus benedictus L.), известна у нас и под името пресечка е била специално отглеждана и използвана за лечение на множество заболявания и дори бил наречена на името на един от най-почитаните християнски светци – Св. Бенедикт.

Кой е Свети Бенедикт?

Св. Бенедикт от Нурсия е известен християнски светец, почитан както от католическата църква, така и от източното православие. Той е живял в края на V – началото на VIl век в Италия и още съвсем млад, отблъснат от разпуснатите нрави по онова време, изоставя светския живот и се оттегля в усамотение в пещера, близо до Рим. Поради светостта си, духовната мъдрост и лечителските си способости Св.Бенедикт печели уважението на местното население и е поканен да оглави монашеската община в манастир, близо до гр.Виковаро. Несъгласен с тогавашните представи за монашески живот, след известни перипетии той основава нов манастир в Монте Касинино. Там създава собствени правила за устройсвото и функционирането на манастирските общини, формулира различни наставления и практически предписания, посветени на монашеския живот. По-късно тези правила, известни като Regula Benedicti изиграват много важна роля в развитието на католическото монашество, превръщайки се водещ манастирски устав през цялото Средновековие. Манастирът в Монте Касино не просъществува дълго, но монасите от неговата община разпространяват идеите му из цяла Европа и дават началото на Бенедиктинския орден.

Св.Бенедикт литография

Трудно е накратко да обобщим значението на делото на Св.Бенедикт за Западната църква и циливизация, неслучайно той е провъзгласен за съпокровител на Европа (впрочем наред и със светите братя Св.Св.Кирил и Методий). Не бива да пропуснем заслугите му по отношение на развитие на медицината. Според Св.Бенедикт “грижата за болните трябва да бъде поставена над и преди всяко друго задължение”, тя е сред най-висшите добродетели и призвания на монасите. Съгласно неговите правила, към манастирите били създавани приюти и болници, в които се полагали грижи за болните и нуждаещите се. Необходимите за създаване на лекарства билки били отглеждани в специално пригодени за целта градини.

Какво свързва пресечката със Св.Бенедикт?

Днес понякога е трудно да разберем, какво е дало причина на хората в миналото да дадат определени имена на растенията. Понякога те се свързват с обяснението на различни белези на тяхната анатомия, съвпадането на цъфтежът им с времето на някакви празници или използването им в определени ритуали. Различни езически вярвания са смесвани с народното християнство, създавайки нови и нови митове и легенди, като първоизточникът бива забравян. Трилистната детелина например, превърнала се в символ на Ирландия, е свързвана с нейния покровител Св.Патрик заради това, че често била използвана в проповедите му като илюстрация на Света Тройца. Но всъщност истината е, че тя е келтски символ за възраждащата се природа…Още много примери могат да бъдат давани, но така или иначе, независимо дали легендите са забравени или не, много билки продължават да бъдат свързани с различни светци – игликата с ключовете на Св.Петър , жълтият кантарион – със св.Йоан, други растения – със Св.Богородица и тн. При българските народни имена на билки те се срещат по-рядко, но не липсват – еньовче, димитровче, богородичка и др.

Какво би могло да свърже Св.Бенедикт с пресечката? Трудно можем да отговорим на този въпрос, но ето няколко насоки за размисъл:

  • Според представите на хората в Средновековието билката притежавала извънредна сила на лекува много болести, включително и чума. Тя била специално отглеждана в манастирите и използвана от монасите за приготвяне на различни лекове. Възможно е растението, използвано в битката с най-страшния бич по това време – чумата, да носи името точно на техния патрон и духовен водач – Св.Бенедикт.

SaintBenedict

  • В житието на светеца е описан случай, при който му се явява нечистиво видение на изкусителна жена. За да не се поддаде на изкушението, Св.Бенедикт се втурва в трънлив храст и се набожда до кръв. Този епизод е популярен пример за благочестивостта на светеца и възможно да е създал някаква народна легенда за името на трънливото растение.

Temptation-of-Saint-Benedict-and-Thornbush,-Saint-Benoit-sur-Loire-Abbey,-11th-century-3

  • Сред чудесата на светеца в неговото житие са описани поредица от случаи, когато различни хора се опитват да го отровят, но той с Божията помощ оцелява. Затова Св.Бенедикт е бил считан в Средновековието за патрон-пазител от отравяне и покровител на антидотите. От своя страна, пресечката е била използвана при болести на стомаха и черния дроб и средство за пречистване на кръвта. Считало се е, че билката помага при различни отравяния.

Растението бенедиктински трън – обща информация

Пресечката (Cnicus benedictus L.) се отнася към семейство Сложноцветни (Compositae) и представлява тревисто, силно окосмено растение с височина до 40-50 см. Листата са продълговати, с грубо мрежесто жилковане и бодли по издадените места и ръба на петурата. Цветовете са малки жълти кошнички, обкръжени от най-горните листа и добре защитени с бодли. Среща се по цялото Средиземноморие, от Португалия, та чак до Иран. У нас се расте по сухи и тревисти каменливи места докъм 1000 м.н.в.,основно в Южна България и Черноморието. За лечебни цели в началото на лятото се събират листата и стъблата с цветните кошнички.
Съдържа сесквитерпенови лактони – кницин (0.2-0.7%), артемизиифолин, салонитенолид, абсинтин и др.; тритерпеноиди – a-амиренон, a-амирин, а-амирин ацетат; лигнани – трахелогенин, артигенин, нотрахелозид; танини (8%); флавоноиди; етерични масла(0.3%); слузни вещества и др.

Снимка на билката пресечка

 

Свойствата на билката пресечка – между митовете и реалността

Подобно на други тръни, пресечката според народните вярвания притежавала силата да предпазва от лоши сили. Била подвласна на съзвездието Овен и планетата Марс, свързвана с мъжкото начало и божества като Тор, Пан и др. Хората вярвали, че предпазва от попадение на светкавици, държи вещиците далеч и носи благоденствие в дома. Прикрепяли цветчетата към дрехите на децата против уроки и носили части от билката по време на дълъг път като амулет. Младите момичета вплитали във венците си растението, за да намерят по-достоен годеник.

В Западна Европа билката е била наричана още свещен или благословен трън (holy/blessed thistle, cardus sanctus и тн.). Причината била отново вярата, че билката лекува чума. Разказва се история за Карл Велики, чиято дружина се разболяла от страшната болест. През нощта на краля му се присънил ангел, който му дава съвет, как да намери лек. Карл Велики трябвало за изстреля стрела във въздуха със своя лък и растението, което расте на мястото на падането на стрелата, ще му осигури излекуване. На сутринта той постъпил по посочения начин и стрелата попаднала върху бенедиктинския трън. С негова помощ кралят излекувал дружината си, а растението заради своите чудодейни качества било наречено свещен или благословен трън. В интерес на истината, тази история се разказва и за друга билка – растението решетка, даже е послужила и за основа за неговото латинско име – Carlina.

Вероятно лечебните свойства на пресечката са били известни и на древните, но много е трудно да се отличи описанието на растението от това на други сходни растения при автори като Теофраст и Плиний. В по-късно време то било отглеждано изкуствено и употребявано за лечение на широк диапазон от болести. Среща се в много от лекарствените сборници, създадени след XVI – XVII век и с него лекуват от болни венци до сифилис. За пример може да послужи описанието на медицинските свойства на пресечката от английския хербалист Джон Джерард:

Бенедиктинският трън има горчива, а също и гореща и суха същност, действа почистващо и отварящо. Приет с храна или напитка е добър при световъртеж и главозамайване, засилва паметта и се явява ефикасен лек против глухота. Същият, сварен във вино лекува лекува спастични болки в стомаха, убива и подпомага изхвърлянето на чревните паразити, предизвиква изпотяване, стимулира отделянето на урина и изхърлянето на бъбречни камъни, почиства стомаха и е добър срещу 4-дневна треска. Както свидетелства Йероним Бок  сокът на растението е добър срещу всякакви отрови, а според Йоахим Камерарий от Нюрнберг премахва възпалението на черния дроб. Стритите листа на прах, приети в доза от половин драма (1 драм = 1.77 грама) са добро средство при чума, особено ако са приети в първото денонощие след започване на болестта, като предизвикват изпотяване. Същото действие има и виното, в което е варена билката. В прясно състояние, счукана и наложена върху кожата лекува различни рани, пъпки и язви, особено такива причинени от чумата. Използва се и при ухапвания от бясни кучета, влечуги, паяци и всякакви отровни гадини. За същите неща може да се употребява и вътрешно, но отварата е с по-слабо действие.

cardobenedicten

Бенедиктинският трън е споменат и от Шекспир в пиесата “Много шум за нищо” (Much Ado About Nothing, 1599), което е показателно за популярността на растението по това време. Интересното е, че е единственото растение, записано от него с популярното му латинско име (carduus benedictus). Авторът умело си е поиграл с думите, създавайки привидна връзка с името на един от героите – Бенедикт, млад падуански благородник. С риск от отегчаване, прилагам по-дълъг откъс от английската версия, защото в българския превод е предаден като напитката бенедиктин. Големият поет и преводач Валери Петров  явно е преценил, че това всъщност не променя по същество целия смисъл:

HERO
These gloves the Count sent me, they are an excellent perfume.

BEATRICE
I am stuffed, cousin. I cannot smell.

MARGARET
A maid, and stuffed! There’s goodly catching of cold.

BEATRICE
Oh, God help me, God help me! How long have you professed apprehension?

MARGARET
Even since you left it. Doth not my wit become me rarely?

BEATRICE
It is not seen enough; you should wear it in your cap. By my troth, I am sick.

MARGARET
Get you some of this distilled carduus benedictus and lay it to your heart. It is the only thing for a qualm.

HERO
There thou prick’st her with a thistle.

BEATRICE
Benedictus! Why benedictus? You have some moral in this benedictus?

MARGARET
Moral! No, by my troth, I have no moral meaning. I meant
plain holy thistle.


ХЕРО
Как ти се виждат новите ми ръкавици? Подарък ми са от графа. Помириши само, какъв парфюм!

БЕАТРИЧЕ
Не мога. Хремава съм.

МАРГАРИТА
Виж ти, досега сърцето ви беше студено, а не настивахте; да не сте се простудили, защото то се е затоплило?

БЕАТРИЧЕ
О, боже мой! Откога започна да се кичиш и ти с остроумия?

МАРГАРИТА 
Откакто вие престанахте да ги употребявате. Защо, не ми ли стоят добре? 

БЕАТРИЧЕ
Не блестят достатъчно. По-добре е да забодеш иглите им в косата си. Честна дума, повдига ми се.

МАРГАРИТА
Взимайте тогава бенедиктин по три пъти на ден. Чудесно лекарство срещу гадене.

ХЕРО
Ти искаш май да я отровиш!

БЕАТРИЧЕ
Бенедиктин? Какъв бенедиктин? Тази басня крие май някакъв морал.

МАРГАРИТА
Аз и морал? Кога е било? Говоря за обикновен бенедиктин.

Славата на бенедиктинския трън като лечебно растение в днешни дни е доста позабравена. Не са провеждани кой знае колко задълбочени научни изследвания, но направените такива, макар да доказват известни полезни свойства, далеч не потвърждават качествата на растението като средновековен лек-панацея. Работата е там, че в повечето случаи сходен лечебен ефект може да се постигне със значително по-ефикасни и по-безвредни фитопрепарати, особено като се има предвид, че в по-големи дози пресечката може да предизвика повръщане или различни алергични реакции.

В съвременната фитотерапия бенедиктинският трън се използва основно за стимулиране на жлъчната секреция и като лактогонно средство.

снимка на бенедиктински трън

Пресечката притежава свойството в малки дози да стимулира функцията на стомашно-чревния тракт. Възбужда апетита, засилва жлъчната секреция и подобрява храносмилането. Това действие се дължи да съдържащите се в нея горчиви вещества и на първо място на веществото кницин. Той представлява сесквитерпенов лактон от групата на гермакранолидите и e получен на първи път още през 1837 (или 1839 г) от Жан Клод Нативел, откривателя на дигиталина. Освен в бенедиктинския трън се среща в различни растения от сем.Сложноцветни, основно в представители на рода Centaurea (Метличина). Кницинът  повишава чувствителността към вкусови дразнения и увеличава секрецията на стомашен сок и слюнка. Притежава умерено противовъзпалително действие, сравнимо по сила с това на индометацина, но с доста по-големи странични ефекти, особено в сравнение с други растителни препарати. Действа противогъбично и антибактериално,включително и срещу метицилин-резистентният стафилокок Staphylococcus aureus,  което го превръща в потенциална суровина за производство на антибиотични препарати с външно действие. Научни изследвания са установили известен позитивен ефект на кницина при множествена миелома, вид рак на кръвта. Веществото кницин в бенедиктинския трън има и фитотоксично действие (подтиска развитието на другите растенията).

Макар да не известен точния механизъм на действие, пресечката е популярно средство за увеличаване на млечната секреция при родилки. Обикновено се препоръчва употребата заедно с други билки като сминдух (Trigonella foenum-graecum). Народната медицина препоръчва използването на билката и при различни хормонални смущения при жените, като средство, предизвикващо менструация и контрацептив. В химичния състав на растението присъстват лигнани, вещества с фитоестрогенна активност.

В народната медицина се използва и при други заболявания. Лекува болести на дихателната система като бронхити, суха кашлица и др. и може да се употребява като потогонно средство при настинки. В по-големи дози може да използва като средство, предизвикващо повръщане и изпразване на стомаха. Билката се е употрябавала и като общ тоник, подобяващ не само храносмилането, но и сърдечната дейност, паметта и дори слуха. Интересно е, че растението съдържа полифенолни вещества (на първо място синапинова киселина) с антиоксидантно и невропротективно действие.

Както още древните са забелязали, пресечката е ефективна външно при различни кожни заболявания като язви, труднозарастващи или гнойни рани, изгарания и др.

Бенедиктинският трън на трапезата

Пресечката се е употребявала в миналото като заместител на хмела в пивоварството, а зелените, неузрели части на цветовете – като заместител на артишока.

Растението пресечка нерядко се свързва и с френския билков ликьор бенедиктин. Напитката е произведена за първи път от фабриканта Александър Легран през XIX век . Според легендата  рецептата за нейното приготвяне е наследена от бенедиктинските монаси, което вероятно е чисто маркетингов ход. Не е сигурно дали бенедиктинския трън въобще влиза в списъка с 27 билки, от които се изготвя, защото съставът е обект на производствена тайна.

Днес в Турция е популярно ястие, наречено шевкети бостан (şevketi bostan). То се приготвя от агнешко месо и коренища с млади листа от бенедиктински трън (или други растения като испански сколимус /Scolymus hispanicus/ ).

etli-şevketibostan-tarifi

Снимка: www.lezzetkusagi.com

Споделете с приятели!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *