Адаптогените

Още от най-древни времена човекът е търсил чудодейно средство, което да излекува всички болести и му дари здраве, сили и дълголетие. Всяка епоха и култура има своя пенкилер, билка на безсмъртието или елексир на живота. С развитието на медицината много болести са вече победени, но за жалост се увеличават заболяванията, причинени от стреса и неблагоприятната среда на обитаване. Вместо да подобрим начина си на живот и активираме вътрешните възможности на организма, ние все повече прибягваме до лесните и готови решения, които ни дава природата. Едно от тези решения са и т.нар. адаптогени.

Адаптогените представляват вещества, които повишават защитата на организма срещу широк спектър от неблагоприятни въздействия от страна на околната среда.

Характерна черта на всички живи същества е способността за адаптация, разглеждана днес като запазване на вътрешното равновесие в тялото, въпреки влиянието на външните фактори. Еволюцията е създала множество механизми и системи, които спомагат за това и именно върху тях въздействат адаптогените.

Терминът “адаптоген” е въведен за първи път от руския токсиколог Николай Василиевич Лазарев. По време на Втората световна война и в края на 40-те години в бившия СССР нараства интереса към вещества, които действат стимулиращо върху човешкото тяло. С оглед тяхната военна употреба се изучават психостимуланти (напр. амфетамини), търсят се субстанции, които предпазват организма от вредното въздействие на радиацията или различни промишлени отрови. Натрупаните наблюдения Лазарев се опитва да обясни, създавайки концепцията за “състояние на неспецифична повишена съпротивляемост” (СНПС). До този момент медицината познава три състояния на организма – здраве, болест и преходно състояние между тях. Той въвежда и четвърто, при което организмът е свръхстимулиран и притежава повишена резистентност към различни външни физически, химични или биологични въздействия. Това състояние може да бъде достигнато по различни начини – физически тренировки и закаляване, спонтанно под въздействие на стреса или под влияние на различни вещества, които Н.В.Лазарев нарича “адаптогени”.
През следващите десетилетия научните изследвания продължават, като са проучени множество продукти от растителен или животински произход, използвани от векове в народната медицина на различни народи. Постепенно са формулирани някои основни  характеристики на адаптогените ( по И.И.Брехман ) :

  • Те са почти безвредни. Силата и посоката им на действие зависи от настъпилите промени в организма.
  • Неспецифичното им действие се проявява по отношение на увеличаване на устойчивостта срещу широк спектър от биологични, химични и физични фактори.
  • Въздействат нормализиращо върху много органи и системи.

Днес международната медицинска общност не приема напълно термина адаптогени и цялостната концепция на съветските учени, поради което те не присъстват в официалната фармакологична и клинична терминология и наменклатура. Смята се, че е необходимо да се извършат по-задълбочени биохимични и клинични изследвания по отношение на механизмите на действие, обхвата на заболяванията и принадлежността на различни вещества към тази група.

Различните автори причисляват към групата на адаптогените различни вещества от естествен или изкуствен произход. Някои от тях далеч не отговарят на формулираните критерии, а тяхното безспорно положително влияние върху човешкия организъм не е достатъчно добре проучено. В зависимост от произхода им адаптогените могат да бъдат:

  • от растителен произход – най-добре проучена и най-многобройна група, към която причисляват женшен (Panax Sp.), елеутерокок  (сибирски женшен)  (Eleutherococcus senticosus), златовръх (родиола, златен корен, тибетски женшен и др.)  (Rhodiola rosea),  шизандра (китайски лимонник) (Schisandra chinensis), ашваганда (индийски женшен) (Withania somnifera), левзея (Leuzea carthamoides),  аралия (Aralia Sp.), астрагал (сграбиче) (Astragalus Sp.),  гиностема (Gynostemma pentaphyllum) и мн.др
  • от животински произход – различни пчелни продукти, пантокрин и др.
  • медицински гъби – рейши (Ganoderma lucidum), шиитаке (Lentinula edodes), кордицепс (Cordyceps sinensis) и др.
  • от минерален произход или изкопаеми от растителен произход като мумио, каменно масло (бракшун), хуминови вещества и др.

По отношение на точния механизъм на въздействие на адаптогените върху човешкото здраве са проведени различни изследвания. При стреса, породен от различни дразнения, в човешкия организъм се задействат сложни системи и механизми. Те трябва да сигнализират за промяната и да приведат тялото в готовност да се преборят с нея  (принципа на стимул-реакция).  Адаптогените подобряват, ускоряват и засилват този процес, включвайки се на различни нива от сложните химични взаимодействия.
Отражението им върху човешкия организъм може да се сведе до няколко по-основни направления:

  • тонизират централната нервна система, подобяват процеса на обучение, паметта, условно-рефлекторната дейност, синаптичното предаване в симпатиковата и парасимпатиковата нервна система
  • нормализират и регулират дейността на ендокринната система
  • контролират процеса на образуване и разход на енергия в клетките на най-важните органи
  • възстановяват нарушения имунитет
  • действат антиоксидантно, намалявайки неблагоприятното влияние на свободните радикали
  • предотвратяват хипоксията
  • притежават анаболен ефект
  • подобряват микроциркулацията на кръвта

Споделете с приятели!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *